Човек е искрен не по желание, а по природа ♥ Атанас ДАЛЧЕВ
Поетично-философските размисли на един от най-видните наши поети и преводачи на XX век, събрани в сборника „ Фрагменти ”
(Атанас Далчев, Щрихиран портрет, Фотоархив на ИЛ-БАН)
Аз тичам от триумфа не поради него, а поради ония, които го имат: срамя се да наподобявам на тях.
За един публицист, влюбен в истината, не съществуват ни другари, ни семейство, ни татковина.Той е страшилище.
Децата постоянно ме питат: „ Какъв публицист си ти, тате? Ние не те виждаме в никакъв случай да пишеш. ” Аз самият изпитвам това неразбиране: разстройвам се, когато някой се обърне към мене с това прозвище; в средата на своите „ събратя ” се усещам неудобно като непознат човек. И в действителност измежду толкоз създатели на дебели книги и многотомни творби какъв публицист съм аз, създател на фрази?
Човек е откровен не по избор, а по природа.
Човек доста постоянно приказва единствено, с цел да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.
Който търси съвършенство, наказан е да основава единствено откъс.
Есето е една комбинация от лирика и философия, дето мисълта е основата, а обликът – единствено средство или повод; то е една лирика, преодоляна и затова изгубена.
Човек е находчив. Когато не може да се освободи от някой минус, стартира да го култивира умишлено. И със самия факт, че е към този момент желан, минусът му добива и за него, и за другите тип на качество.
Онова, от което страдаме най-вече и може един ден да загинем, е неналичието на народен нарцисизъм. И този кусур е по-опасен, таман тъй като се счита за добродетел.
Не се мъчи да измисляш: казвай без боязън истината! Хората по този начин са привикнали да лъжат, че никой няма да ти повярва.
Най-хубавият миг от пътуването е завръщането. Така е за мен. За други, назад, най-хубавият миг може да бъде заминаването.
Изборът на специалност е по този начин инцидентен, както е инцидентен в брака изборът на дамата. Един ден я срещаш на улицата, без да си я търсил и се виждаш вечно привързан с нея; или пък просто други ти я натрапват.
Приятелството се мери с искреността, която то може да понесе.
Ако хората бяха съвършени, нямаше да се разграничават между тях. Индивидуалността, наподобява, произлиза от несъвършенството.
Изостанеш ли обратно, щом не виждаш към този момент никой зад себе си, обгръща те суматоха. Да можеш да бъдеш финален е належащо, види се, не по-малко геройство, в сравнение с да бъдеш пръв.
Езикът е развиване, само че и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да споделят постоянно: „ тази дума е остаряла ”, „ тази дума не се използва към този момент ”. И с цел да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развиване.
Граматически вярната фраза е като правата, теглена с линийка: в нея няма живот.
Животът на всеки човек е в края на краищата един крах.
От: „ Фрагменти ”, Атанас Далчев, 1967, изд. Български публицист
* Атанас Далчев, Щрихиран портрет, Фотоархив на ИЛ-БАН, lit.libsofia.bg
Снимка: Тодор Славчев (Журналист и фото-журналист с над 60 години стаж в специалността. Един от доайените на фото-репортерската специалност у нас.)
